Павел Койчев: Истинското изкуство за мен е безсмислено
Скулпторът Павел Койчев е роден на 30 май 1939 година в София. Завършва Художествената гимназия в столицата. През 1966 година се дипломира във ВИИИ „ Николай Павлович “ (сега Национална художествена академия) - София. Между 1966-1971 година работи в издателство „ Фотоиздат ” като художник и оформител на празнични и приветствени картички, а по-късно е свободен актьор. Открива първата си независима галерия през 1982 година През 1999 година взе участие в ревюто „ Световни художници на хилядолетието “ в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Представя България на Международното биенале във Венеция два пъти - през 2022 и 2012 година. Негови творби са владеене на Националната изложба, на Софийската градска художествена изложба, на галерии в страната и частни сбирки и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, Съединени американски щати и други Осъществява голям брой артпроекти. „ Водна паша “, „ Градежът “, „ Оригиналите “ и светещите фигури от оникс в Националната изложба са се трансформирали в културни маркери, които трансформират ландшафта и метода, по който публиката възприема скулптурата.
Павел Койчев е измежду най-значимите фигури в актуалното европейско изкуство. Доайенът е прочут със своята безспорна креативна независимост. Той не просто моделира материята, а извлича същността на човешкото съществуване. През годините е опитал с всичко - от типичен бронз и оникс до плява, тиня, пръчки и стиропор, доказвайки, че за огромния дух материалът е единствено средство, а формата е безконечна. Обича да се майтапи, че жена и статуя се гледат онлайн.
След емблематичните си гостувания с „ Той и То “ и „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “ 86-годишният Павел Койчев се завърна в обичаното си пространство - Градската художествена изложба в Пловдив, с 13 приключени монументални пластики. Изложбата „ Общуване “ показва триметрови бели фигури на мъже и дами, фамилии с деца и персонажи в лодка. Нейното разкриване бе на 6 март, може да бъде прегледана до 5 април.
- Разкажете своята история. Как се превърнахте в създател?
- През 1954 година аз следвах в Художествената гимназия, в която бях четвъртият випуск, с голямо предпочитание, тъй като от 6-7-годишен съм желал да бъда художник и нищо друго. След гимназията записах и през 1966 година приключих статуя в Академията. След това работих във фотоиздателство и от 1971 година съм на свободна процедура. Никъде не съм бил на работа, на никое място не съм вземал заплата. Живял съм и съм се издържал единствено от статуя до този миг.
- Защо актуалната галерия носи името,,Общуване ”?
- Мисля, че най-важното нещо е общуването сред хората и неналичието на другарство води до такива неща, каквито се случват сега по света. Може би даже и животните поддържат връзка, обаче общуването сред хората е на ментално равнище. Така ми пристигна, на мен заглавията на изложбите ми са доста значими и доста внимавам в избора. Това е 41-ва подред галерия. Всичките са ми разнообразни, не се повтаря една с друга - нито като тематика, нито като пластика.
- Защо избрахте Зала „ 2019 “ на Градската художествена изложба в Пловдив за следващ път?
- Това за мен е най-хубавата изложба като пространство за статуя в България. Това ми е третата галерия в тази зала и с огромно наслаждение нареждам творенията си в това прелестно място.
- Колко време се прави една 3-метрова статуя?
- На мен нормално нещата са ми все огромни и всяка една галерия ми коства една година почти. Материалът, който употребявам, е стиропор. Най-евтин е и е комфортен за тези размери, които върша, дава цялостна опция за формообразуване.
- Какви знаци може да открием в актуалната галерия?
- Семейство, контакт сред фигури, лодка с двама души в нея… Лодката е знак на нашия живот - люшкането в бурното море на живота. Не диря толкоз знаците, колкото ме интересува пластиката. Интересува ме скулптурата. Всички фигури са като мои деца, всички съм ги правил с еднообразно напрежение и изпитание. Този септември ми следва нова галерия в Градската художествена изложба в София.
- Разкрийте нещо забавно, което сте чували за себе си.
- Че съм различим, макар другите пластични решения. Това е добре - щом съм различим, значи нещо съм направил…
- Как се определяте Вие?
- Аз съм работещ черноглед.
- Каква е ролята на изкуството?
- Каквато е била постоянно във всички животи. Истинското изкуство за мен е безсмислено, то има единствено личен смисъл. Изкуството не може да бъде използвано за каквото и да е, с изключение на за самото себе си. Това му е смисълът.
- Какво си пожелавате - в персонален и в професионален проект?
- Пожелавам си да съм здрав, с цел да върша до края това, което ми се ще, да си одухотворявам нещата. А задоволство - в никакъв случай. Ние, артистите, все търсим и се стремим към безспорното, а то е непостижимо. Хората, които имат потребност от нас, са 0,1%, и постоянно е бил толкоз, само че той е доста значим, постоянен, безконечен. Както е споделила българската актриса Адриана Будевска още преди време, че играе дори за единствения фен в залата. А аз го чух от Апостол Карамитев.
Връзката на Койчев с Пловдив е специфична
Връзката на създателя с града под тепетата е специфична. Посетителите на Стария град могат непрекъснато да се допират до неговия гений посредством монументалната творба от показаната през 2024 година галерия „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “, която е в двора на Постоянната експозиция на Градската художествена изложба.
През 2024 година актьорът сервира на публиката “пловдивска ” експозиция. Игра, опит, свободна интерпретация в нереални фигури, по този начин бе избрана изложбата „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “.
Доцент Георги Лозанов, който присъства на откриването, сподели, че това е галерия, която пресъздава духа на Пловдив посредством един безмълвен еластичен език, който може да вниква в дълбочината на човешкото съществуване.
Павел Койчев беше поздравен и от тогавашния регионален шеф проф. Христина Янчева. Тя акцентира, че за нея е чест и наслаждение утвърден създател като него да посвети галерия на града ни.
Неведнъж скулпторът Койчев е казвал, че е завързан към Пловдив и го усеща пластически.
„ Подбудата ми е Пловдив, от дълго време съм имал това чувство при пътуванията си към града. Жив град. Наслояван. От равната повърхнина на земята внезапно се появяват вертикалите на тепетата. А по-късно те респектират хилядолетията история, археология, натрупвани от толкоз доста генерации. “
Извайва бореца Боян Радев
Койчев прави и скулптура за към този момент починалия първи повторен олимпийски първенец на България по класическа битка, висок 1.80, Боян Радев, гръмко озаглавена „ Гладиаторът “, която го героизира. Двамата били другари и Боян карал Павел години наред да му направи цяла фигура, само че скулпторът все отлагал. Трябвало да се пренастрои да прави портрети, и то фигурално, по тази причина отклонявал молбите. След години му става съзнателно, тъй като Боян бил към този момент доста болен, и извършва мечтаното от бореца - прави го в цялостен растеж за 4 месеца и не му желае пари. Радев я харесва извънредно, отлива я и я поставя в дома си.
Филмът „ Гладиатор “, отдаден на Боян Радев, който и играе основната роля, се снима тъкмо в този интервал. От снимачния екип изкарват необикновен шанс и стават очевидци на целия развой, при който Павел Койчев сътворява фигурата на Боян в натурален растеж. Документират го от гипсовата до бронзовата отливка в леярната на Требич. После всички дружно придвижват статуята из целия град, качват я на стълби, където Боян я прегръща.
„ Градежът “ - пластика, която може да се населява
В парка изложба „ Оригиналите ” край с. Осиковица се пазят към 100 произведения на Койчев, изложени навън. Там е и „ Градежът “, 110 кв.м застроена повърхност, напълно екокъща - статуя от плет и тиня, направена през 2007 година. Къщата от естествени материали създателят дефинира като „ пластика, която може да се населява ". Тя е издигната край селото, на 68-и километър по автомагистрала „ Хемус ”, където по-късно е ситуирана и галерията с моделите - оригинали на статуи.
„ Имам една работа - „ Градежът “, дето е там, в Осиковица, от нея съм удовлетворен. Много неща направих и в мащаба, в който ми се искаше. Въпреки че има доста недостатъци, само че главните неща съм ги постигнал, както съм ги мислил. От това съм удовлетворен. Иначе, аз над хиляда статуи съм направил… “, твърди Койчев.
Издава книга албум, в която пластиките се разкриват
Павел Койчев издава самичък „ Пластики и прочити “ - книга албум, в която с богати илюстрации са показани неговите творби от 1992 до 2024 година дружно с написаните за всяко едно от тях критически текстове на Георги Лозанов, специализирал се да превежда на вербален език образните послания на известния наш ваятел.
„ Тази книга може да бъде потребна на публиката на Койчев, тъй като актуалното обрисуване на изкуство е надалеч от всеобщата просвета. Това е висока просвета с дълбоки послания, които изискват и мисловна работа, с цел да ги разчиташ. Тази книга в действителност демонстрира работата на актьора, плюс работата на рецензия в разчитането на послания. Това е базата на избрана изкуствоведческа, философска просветеност. Философската просветеност е нужна, тъй като Павел Койчев значително философства в пластически материали ", споделя доцент Лозанов.
Представянето на книгата с присъединяване на двамата създатели се яви и финисаж на галерия на Павел Койчев „ Мъжки, женски, междинен жанр - само и множествено число “, показана в зала „ Райко Алексиев “ в София на 11 юни предходната година. По думите на създателя:
" Тя не търсеше асоциация с настоящи въпроси за самоосъзнаването като пол и място в социума, а бе опит за размисъл за пътя на индивида и човечеството, за компликациите на израстването, за общуването ".
Представя България на Международното биенале във Венеция два пъти - през 2022 и 2012 година. Негови творби са владеене на Националната изложба, на Софийската градска художествена изложба, на галерии в страната и частни сбирки и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, Съединени американски щати и други Осъществява голям брой артпроекти. „ Водна паша “, „ Градежът “, „ Оригиналите “ и светещите фигури от оникс в Националната изложба са се трансформирали в културни маркери, които трансформират ландшафта и метода, по който публиката възприема скулптурата.
Павел Койчев е измежду най-значимите фигури в актуалното европейско изкуство. Доайенът е прочут със своята безспорна креативна независимост. Той не просто моделира материята, а извлича същността на човешкото съществуване. През годините е опитал с всичко - от типичен бронз и оникс до плява, тиня, пръчки и стиропор, доказвайки, че за огромния дух материалът е единствено средство, а формата е безконечна. Обича да се майтапи, че жена и статуя се гледат онлайн.
След емблематичните си гостувания с „ Той и То “ и „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “ 86-годишният Павел Койчев се завърна в обичаното си пространство - Градската художествена изложба в Пловдив, с 13 приключени монументални пластики. Изложбата „ Общуване “ показва триметрови бели фигури на мъже и дами, фамилии с деца и персонажи в лодка. Нейното разкриване бе на 6 март, може да бъде прегледана до 5 април.
- Разкажете своята история. Как се превърнахте в създател?
- През 1954 година аз следвах в Художествената гимназия, в която бях четвъртият випуск, с голямо предпочитание, тъй като от 6-7-годишен съм желал да бъда художник и нищо друго. След гимназията записах и през 1966 година приключих статуя в Академията. След това работих във фотоиздателство и от 1971 година съм на свободна процедура. Никъде не съм бил на работа, на никое място не съм вземал заплата. Живял съм и съм се издържал единствено от статуя до този миг.
- Защо актуалната галерия носи името,,Общуване ”?
- Мисля, че най-важното нещо е общуването сред хората и неналичието на другарство води до такива неща, каквито се случват сега по света. Може би даже и животните поддържат връзка, обаче общуването сред хората е на ментално равнище. Така ми пристигна, на мен заглавията на изложбите ми са доста значими и доста внимавам в избора. Това е 41-ва подред галерия. Всичките са ми разнообразни, не се повтаря една с друга - нито като тематика, нито като пластика.
- Защо избрахте Зала „ 2019 “ на Градската художествена изложба в Пловдив за следващ път?
- Това за мен е най-хубавата изложба като пространство за статуя в България. Това ми е третата галерия в тази зала и с огромно наслаждение нареждам творенията си в това прелестно място.
- Колко време се прави една 3-метрова статуя?
- На мен нормално нещата са ми все огромни и всяка една галерия ми коства една година почти. Материалът, който употребявам, е стиропор. Най-евтин е и е комфортен за тези размери, които върша, дава цялостна опция за формообразуване.
- Какви знаци може да открием в актуалната галерия?
- Семейство, контакт сред фигури, лодка с двама души в нея… Лодката е знак на нашия живот - люшкането в бурното море на живота. Не диря толкоз знаците, колкото ме интересува пластиката. Интересува ме скулптурата. Всички фигури са като мои деца, всички съм ги правил с еднообразно напрежение и изпитание. Този септември ми следва нова галерия в Градската художествена изложба в София.
- Разкрийте нещо забавно, което сте чували за себе си.
- Че съм различим, макар другите пластични решения. Това е добре - щом съм различим, значи нещо съм направил…
- Как се определяте Вие?
- Аз съм работещ черноглед.
- Каква е ролята на изкуството?
- Каквато е била постоянно във всички животи. Истинското изкуство за мен е безсмислено, то има единствено личен смисъл. Изкуството не може да бъде използвано за каквото и да е, с изключение на за самото себе си. Това му е смисълът.
- Какво си пожелавате - в персонален и в професионален проект?
- Пожелавам си да съм здрав, с цел да върша до края това, което ми се ще, да си одухотворявам нещата. А задоволство - в никакъв случай. Ние, артистите, все търсим и се стремим към безспорното, а то е непостижимо. Хората, които имат потребност от нас, са 0,1%, и постоянно е бил толкоз, само че той е доста значим, постоянен, безконечен. Както е споделила българската актриса Адриана Будевска още преди време, че играе дори за единствения фен в залата. А аз го чух от Апостол Карамитев.
Връзката на Койчев с Пловдив е специфична
Връзката на създателя с града под тепетата е специфична. Посетителите на Стария град могат непрекъснато да се допират до неговия гений посредством монументалната творба от показаната през 2024 година галерия „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “, която е в двора на Постоянната експозиция на Градската художествена изложба.
През 2024 година актьорът сервира на публиката “пловдивска ” експозиция. Игра, опит, свободна интерпретация в нереални фигури, по този начин бе избрана изложбата „ Хоризонтално, отвесно, наклонено “.
Доцент Георги Лозанов, който присъства на откриването, сподели, че това е галерия, която пресъздава духа на Пловдив посредством един безмълвен еластичен език, който може да вниква в дълбочината на човешкото съществуване.
Павел Койчев беше поздравен и от тогавашния регионален шеф проф. Христина Янчева. Тя акцентира, че за нея е чест и наслаждение утвърден създател като него да посвети галерия на града ни.
Неведнъж скулпторът Койчев е казвал, че е завързан към Пловдив и го усеща пластически.
„ Подбудата ми е Пловдив, от дълго време съм имал това чувство при пътуванията си към града. Жив град. Наслояван. От равната повърхнина на земята внезапно се появяват вертикалите на тепетата. А по-късно те респектират хилядолетията история, археология, натрупвани от толкоз доста генерации. “
Извайва бореца Боян Радев
Койчев прави и скулптура за към този момент починалия първи повторен олимпийски първенец на България по класическа битка, висок 1.80, Боян Радев, гръмко озаглавена „ Гладиаторът “, която го героизира. Двамата били другари и Боян карал Павел години наред да му направи цяла фигура, само че скулпторът все отлагал. Трябвало да се пренастрои да прави портрети, и то фигурално, по тази причина отклонявал молбите. След години му става съзнателно, тъй като Боян бил към този момент доста болен, и извършва мечтаното от бореца - прави го в цялостен растеж за 4 месеца и не му желае пари. Радев я харесва извънредно, отлива я и я поставя в дома си.
Филмът „ Гладиатор “, отдаден на Боян Радев, който и играе основната роля, се снима тъкмо в този интервал. От снимачния екип изкарват необикновен шанс и стават очевидци на целия развой, при който Павел Койчев сътворява фигурата на Боян в натурален растеж. Документират го от гипсовата до бронзовата отливка в леярната на Требич. После всички дружно придвижват статуята из целия град, качват я на стълби, където Боян я прегръща.
„ Градежът “ - пластика, която може да се населява
В парка изложба „ Оригиналите ” край с. Осиковица се пазят към 100 произведения на Койчев, изложени навън. Там е и „ Градежът “, 110 кв.м застроена повърхност, напълно екокъща - статуя от плет и тиня, направена през 2007 година. Къщата от естествени материали създателят дефинира като „ пластика, която може да се населява ". Тя е издигната край селото, на 68-и километър по автомагистрала „ Хемус ”, където по-късно е ситуирана и галерията с моделите - оригинали на статуи.
„ Имам една работа - „ Градежът “, дето е там, в Осиковица, от нея съм удовлетворен. Много неща направих и в мащаба, в който ми се искаше. Въпреки че има доста недостатъци, само че главните неща съм ги постигнал, както съм ги мислил. От това съм удовлетворен. Иначе, аз над хиляда статуи съм направил… “, твърди Койчев.
Издава книга албум, в която пластиките се разкриват
Павел Койчев издава самичък „ Пластики и прочити “ - книга албум, в която с богати илюстрации са показани неговите творби от 1992 до 2024 година дружно с написаните за всяко едно от тях критически текстове на Георги Лозанов, специализирал се да превежда на вербален език образните послания на известния наш ваятел.
„ Тази книга може да бъде потребна на публиката на Койчев, тъй като актуалното обрисуване на изкуство е надалеч от всеобщата просвета. Това е висока просвета с дълбоки послания, които изискват и мисловна работа, с цел да ги разчиташ. Тази книга в действителност демонстрира работата на актьора, плюс работата на рецензия в разчитането на послания. Това е базата на избрана изкуствоведческа, философска просветеност. Философската просветеност е нужна, тъй като Павел Койчев значително философства в пластически материали ", споделя доцент Лозанов.
Представянето на книгата с присъединяване на двамата създатели се яви и финисаж на галерия на Павел Койчев „ Мъжки, женски, междинен жанр - само и множествено число “, показана в зала „ Райко Алексиев “ в София на 11 юни предходната година. По думите на създателя:
" Тя не търсеше асоциация с настоящи въпроси за самоосъзнаването като пол и място в социума, а бе опит за размисъл за пътя на индивида и човечеството, за компликациите на израстването, за общуването ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ